Поредицата "Откриване на изгубени зверове" по Viasat Nature съчетава уникален достъп до палеонтологични изследвания в реално време, пионерна технология и впечатляващи компютърни анимации, за да изследва мистериите на най-големите зверове, живели някога на нашата планета - от смъртоносни тиранозаври до гигантски вълнести мамути, ужасяващи саблезъби тигри и древни морски чудовища.
Нови доказателства разкриват как тези гиганти са еволюирали и завладели планетата, защо са били толкова големи, как са ловували, какво са яли, как са се биели и какво е предизвикало тяхното изчезване.
За поредицата разказва нейният създател Скот Пърсънс
Скот, как развихте интереса си към палеонтологията и динозаврите?
Казвали са ми, че съм искал да бъда палеонтолог, откакто съм бил на две години и половина. Историята разказва, че баща ми отишъл в командировка в Лас Вегас и посетил един много малък пустинен музей. Както във всички музеи, след като приключил с разглеждането на галериите, бил принуден да излезе през магазина за сувенири. Там имало малка книжка с приказки, озаглавена "Големият малък динозавър". Донесе я вкъщи и го накарах да ми прочете историята и да я прочете отново. И пак, и пак. Явно оттам нататък съм се пристрастил.
Кога започнахте да се занимавате с това?
Първата ми истинска изява - експедиция за лов на динозаври - беше, когато бях на 12 години. Бях с екипа на д-р Робърт Паркър в Уайоминг. Всъщност родителите ми излъгаха за възрастта ми. Записаха ме като по-голям. Но аз винаги съм бил много отворено дете и си мислеха, че е добре да ме пратят за няколко седмици там, в пустошта и твърде горещия Уайоминг, да ми дадат кирка и може би ще стана истински доктор или нещо подобно. Оказа се, че ми хареса още първия ден и оттогава го правя всяко лято.
Как започнахте да възприемате палеонтологията като своя професия?
Израснах в едно много, много малко градче в планините на Северна Каролина. Така, че технически погледнато, съм американско момче от планината. Там няма много вкаменелости от динозаври. Професионалното ми развитие започна с бакалавърската ми степен по геология и биология от колежа "Макалистър" в Сейнт Пол, Минесота. След това се отправих към Канада, за да завърша висшето си образование. Отидох в Университета на Алберта, за да уча при д-р Фил Къри. А д-р Къри е човек, с когото израснах като идол от документалните филми за палеонтолози и интервютата с него в списанията. И в Уайоминг направих магистратура и докторантура по еволюция и систематика, направих постдокторантура, а след това ме наеха в Колежа на Чарлстън да бъда куратор в голям Музей по история на природните науки.
Коя част от работата си предпочитате? Теорията и историята или когато сте на терен?
Това е чудесен въпрос. Зависи от сезона. През лятото, когато снегът и ледът са се разтопили, се отправям към пустошта. Тогава можем да правим разкопки. През останалата част от годината съм в университета, преподавам, провеждам изследвания. Най-щастлив съм, когато съм на терен. Работата е нещо като моето щастливо място. Релаксиращо е, въпреки че си начело на голям екип на терен. Понякога крайните срокове на разкопките могат да те застигнат, но и моментите на най-изключително удовлетворение и постижение. После се връщам в изследователската лаборатория. Теренната работа е събиране на данни. След това правим анализ на всичко, което имаме, и наистина започваме да отговаряме на всичките си въпроси, когато се върнем в лабораторията.
Как бихте описали средностатистическия ден на един палеонтолог?
Зависи за кое време от годината говорим. За мен в момента денят започва с водене на лекция. Преподавам курсове за еволюцията на динозаврите. Както и общи курсове по история на Земята и палеобиология. След като това приключи, ако е сутрешен курс, след него се връщам в кабинета си и в лабораторията и прекарвам времето в анализиране на някои от данните, които сме получили. Чета литература и ако денят е наистина добър, постигам известен напредък по ръкописа. В тези наукие трябва да запишеш това, което си научил, и да го споделиш с научната литература. Така целият корпус от знания се разраства.
През лятото, когато е нашият полеви сезон, се събуждаме колкото се може по-рано. Закусваме набързо, опаковаме си обяда, натъпкваме се в джиповете и потегляме към хълма.
Кой е любимият ви динозавър?
Обичам да казвам, че любимият ми динозавър е този, върху който работя в момента, защото той става всепоглъщащ, когато наистина се съсредоточиш върху това, което правиш. Така че в момента любимият ми динозавър е нодозавър. Той е нещо като брониран динозавър. Това е точният екземпляр, показан в документалния филм. Можете да видите част от него. Но ние разполагаме с още един екземпляр. Сега всъщност имаме част от животното, така че сме наистина развълнувани от него, както ще видите в документалния филм. Това е нодозавър, по който има следи от ухапване от тиранозавър.
Какво е най-впечатляващото в тези животни?
Динозаврите са очарователни на много, много нива. Разбира се, много динозаври са масивни и впечатляващи и представляват еволюция, доведена до крайност по отношение на физическите им възможности. Но епохата на динозаврите е огромна времева единица от около 116 милиона години и съдържа много истории за еволюционна драма, в които можете да проследите как се е стигнало до крайния резултат, можете да видите каква поредица от събития е довела например до свиването на ръцете на тиранозавърската линия и промените, които настъпват в зъбите, и съответните промени, които се случват по отношение на тревопасните в отговор на надпреварата с хищниците. Подобни истории са изключително увлекателни.
Какво ще видим в предаването?
Едно от любимите ми неща в нашето находище в Глен рок е, че на много малка площ имаме много и различни видове запазени вкаменелости. Имаме класически големи кости от големи скелети. Имаме също така грандиозна следа от тиранозавър. Както и отпечатъци от други динозаври, включително динозавър с патешка челюст или хадрозавър. Освен това в скалите на Глен имаме и микрорайони, а микрорайоните са места, където можете да откриете запазени много, много малки вкаменелости, не такива, които стават за големи музейни експозиции, а такива, които записват чудесен екологичен профил на средата. Така че имамее парченца, има малки елементи от големи динозаври, но също така и много елементи от риби, костенурки, дребни бозайници, гущери и крокодили, всички други животни, които наистина са били по-многобройни от динозаврите по времето, когато са се изграждали.
Вярно ли е, че пилетата са роднини на динозаврите?
Да, абсолютно. Не само че е справедливо да се каже, че пилетата са роднини на динозаврите, но в истински еволюционен смисъл пилетата са динозаври. Птиците са един клон от родословното дърво на динозаврите. И не става въпрос за някакъв ранен клон, който просто се е отделил преди динозаврите да се появят. Потомствената връзка е силно изразена. Те са се вмъкнали плътно в родословието на динозаврите.
Кои са най-добрите райони в света за търсене на динозаври?
В исторически план най-доброто място е била пустошта в американския Запад. И канадският Запад - от този регион са известни повече динозаври, отколкото от където и да било другаде. Сега това много се е променило. През последните години, когато палеонтологията на динозаврите наистина се превърна в една наистина глобална наука, откриваме невероятни находища на вкаменелости на места като Аржентина, Монголия, Китай, както и в Африка и Индия. И така, ако целта ви е да излезете и да откриете съвсем нов динозавър, това ще са новите места, които трябва да посетите. Но ако целта ви е да се опитате наистина да работите с една изчезнала екосистема, да се опитате да зададете по-висши въпроси за това какъв е бил светът на динозаврите, например, пустошта в Северна Америка и Канада все още е едно от най-добрите места, които можете да посетите. Това са местата, които са били обработвани най-дълго. Ние вече разполагаме с най-много информация за тези места.
Какво бихте препоръчали на един начинаещ изследовател? Откъде трябва да започне?
Зависи от нивото, за което говорим. Ако се интересувате от висши училища, трябва да ви препоръчам Университета на Алберта. Ако сте ученик, който се насочва към колеж, палеонтологията е хибрид от двете дисциплини геология и биология. Затова си намерете програма, която е много силна в една от тези две области или и в двете. И ако можете, вземете двойна специалност. Ако сте ученик в гимназията и се чудите какви курсове да специализирате, разбира се - математически и природни науки. Но някои от невъзпетите герои на палеонтологията са наистина добри учители по писане, преподаватели по езици. Защото името на играта, след като станете академик, е "публикувай или загини". Крайната цел не е просто да научиш нещо ново за динозаврите, а да научиш нещо ново за динозаврите и след това да го споделиш с всички останали. А начинът, по който го правите, е като пишете научни статии и публикувате изследванията си в официалната литература. За да го направите, трябва да имате добри умения по писане. А това е един от най-големите дефицити, които виждам при някои ученици, излизащи от гимназията.
Кое беше най-голямото и най-важното откритие в кариерата ви?
О! Наскоро дадохме име на екземпляр от музея на палеонтологията в Гленрок. Това е съвсем нова разновидност на плезиозавъра - животно, наречено супондусупокс. Наистина готино животинче, което има дълга муцуна, подобна на тази на крокодил, но също така и много дълга, подобна на змия, шия. Не намерих този екземпляр, описах го, разбрах какво го прави различен. Но вероятно най-голямото откритие, което някога съм правил на терен, беше красив екземпляр от рогатия динозавър Стиракацеус. Открих го в пустошта на Алберта. Нарекохме го Хана. Защото, когато откриеш нов екземпляр от динозавър, традицията повелява да му дадеш прякор. И така, той бе кръстено Хана, на моето куче.
